Bg | Ru | En | De

Божествени вина…

Не плачи Франция, но първите лозари в Европа са били (пра)българите. Още 5.000 години пр.н.е. траките са донесли първите лозови пръчки от Азия и са засaдили в долината на Марица (днешния град Пловдив) памида, един от най-старите винени сортове изобщо.

Това подчератава Франц Йозеф Гренцебах, експерт в областта на гурме кухнята, непосредствено след като научава за историята на производството на вино в България.

Винарските традиции са били продължени в източната част на България в много различни варианти. Ранни „публикации“ в Омировата „Илиада“ и „Одисея“ свидетелстват за първото професионално практикувано лозарство на траките. И за гърците и финикийците, които са внасяли и култивирали в днешна България нови сортове лози от своите (военни) походи.

Историята на успеха продължава …

През средновековието българското духовенство непрекъснато разширява бизнеса с вино. Почти всички български манастири са практикували лозарство дори и по време на османското присъствие (1396-1878). Това означава, че почти 500 години те са игнорирали успешно забраненото от корана производство на алкохол и до края на 19. век са засадили над 50.000 хектара лозя.

С началото на индустриализацията българското винопроизодство препуска с бързи темпове неограничено към 20. век и не се спира дори от Втората световна война, както и от последвалата колективизация по социалистически принцип.

Когато на американския Удсток 1968 се празнува „лятото на любовта“, българската винарска икономика се радва на изпълнението на производствените планови цели за лозови насаждения с над 200.000 хектара лозя.